Не ми пука за унищожения роял!

След като социалните медии прогърмяха за рояла в Димитровград, разфасован за дървен материал и подпалки, реших да ви споделя, че на мен не ми пука особено много за него. “Блютнер” далеч не е най-невероятната марка рояли, нито пък конкретният инструмент е бил запазен и поддържан. Малко дърво, метал… какво толкова!
В развитите държави рояли се изхвърлят за скрап всеки ден, освен ако не се намери някой балкански субект, наричащ себе си “дистрибутор на пиана и рояли”, който да ги изкупи за жълти стотинки и продаде в България на 20 пъти по-висока цена. Понеже сме научени да свирим на боклуци (било добре за нас, после сме щяли да можем да свирим на всичко!), третираме боклуците с възхищение. Все си мисля, че ако този роял се ползваше, нямаше да го сполети тежката съдба на брадвата.
Мислите, че не се ползва, защото в Димитровград няма културен живот? Бъркате! В България има няколкостотин рояла по различни институции и учреждения. Музикантите нямат свободен достъп до тях, освен с връзки или срещу неадекватно високи наеми.
Преди няколко години свирих като услуга с приятел в Съюза на композиторите в София. В залата имаше приличен Стейнуей и раздрънкана бракма (дали не беше “Блютнер”!). Бракмата бе подготвена за концерта, аз я пробвах и ми стана истерично смешно, че трябва да изкарам цял концерт с излизащите от нея безумни звуци. Попитах уредника дали би могъл да отключи (да, заключват се, че по концертните сцени бродят опасни субекти, които чупят рояли, обикновено им викат “пианисти”) Стейнуея, за да го ползваме за концерта. “Директорът е забранил”, каза. Този отговор не бе променен след всички молби, увещания и накрая – дори заплахи.
Директорите не разрешават да се ползват роялите, това ми е тезата. Директорите вдигат високо наемите, така че да не можеш да ползваш залата за концерт с класическа музика. Директорите не допускат изнасянето на роялите извън залите – за концерти в парка, например. Директорите се сърдят на музикантите, когато последните имат свежи идеи за културни прояви и проявяват неблагоразумието да изявят желание за осъществятането им. Така е в София. Не ми се мисли за Димитровград.
Все ми е едно дали роялът ще стои прашасал в някой ъгъл на разпадащата се концертна зала или капаците му ще бъдат рециклирани в лъскава холна маса. Но не ми е все едно, че музикантите просто нямат достъп до вече наличните ресурси, за да образоват публиката си не на последно място, за да не гори рояли за подпалки.
Апропо, в подкрепа на тезата ми, рециклирането може да е доста креативно:
piano

old_piano2

baby-grand

bookc

Comments are closed.